Пътят на душите

„Д-р Н: Сега напускаш тялото си. Виждаш как се отдалечаваш все повече и повече от мястото, където си умряла, отдалечаваш се от повърхността на Зе­мята. Разкажи ми какво се случва с теб.
П: Първо... беше много светло... близо до Земята... сега е малко по-тъмно, защото съм влязла в тунел.
Д-р Н: Опиши ми този тунел.

П: Той е... пещера; неясен отвор... има малък кръг светлина в другия край.
Д-р Н: Добре, какво става след това?
П: Чувствам, че ме теглят... дърпат ме внимателно... мисля, че от мен се очаква да
премина през този тунел... и аз го правя. Сега е по-скоро сиво, откол­кото тъмно, защото яркият кръг се разширява пред мен. Все едно че... (Пациентката спира.)
Д-р Н: Продължавай.
П: Някой отпред ме вика...
Д-р Н: Позволи на кръга светлина в края на тунела да се разшири пред теб и продължи да обясняваш какво ти се случва.
П: Кръгът от светлина става много широк и... изли­зам от тунела. Виждам... неясен блясък... лека мъгла. Аз прониквам през нея.
Д-р Н: След като напуснеш тунела, какво друго се откроява в ума ти освен липсата на пълна визуална яснота?
П: (пациентката понижава глас) Това е толкова... спокойно... толкова тихо място... аз съм в земята на духовете...
Д-р Н: Имаш ли някакви други впечатления в този момент като душа?
П. Мисъл! Чувствам... мощта на мисълта навсякъде около мен. Аз...
Д-р Н: Просто се отпусни изцяло и позволи на впечатленията си да изплуват лесно, докато продъл­жаваш да ми разказваш какво точно се случва с теб. Моля те, продължавай.
П. Ами, трудно е да го предадеш с думи, Долавям... мисли за любов... приятелство... съпричастие... и всичко това е съчетано с... предчувствие... все едно, че другите... ме очакват...”

Цитат от книгата на Майкъл Нютон „Пътят на душите”.