Шива

В традицията на Индия Шива е символ на равновесие. Той е йоги, който винаги намира баланса в живота. Шива означава благоприятният, благосклонният. Той винаги желае най-правилното и най-подходящото за сътворението. Ние сме тези, които не разбираме и пропускаме възможностите, които ни се дават.
 
Кой е Шива?

Бог Шива е разрушителят, трансформиращият, катализатор за промени. В сътворението, той е част от Хинду троицата, където Брахма е създателя, Вишну е пазителя и Шива е този, който носи промените. Шива е първият йоги също така. Той е най-великият измежду всички богове, император, но той не живее в райските небеса, а сред изгорени земи, където материята е разрушена и започват новите приключения.

Тялото на Шива е изпълнено със символика. Представете си го като отшелник с неговата сплъстена коса. От главата му тече Ганга, извираща като поток, символизираща извора на чистотата, младостта и вечния живот.Той е единственият триок Бог. Когато двете му очи видят света на дуалността, третото остава затворено. Окото на единението се отваря само когато двете очи на дуалността се затворят, тогава и всичко се обединява и става едно. И затова отварянето на третото око се счита за акт на смърт, защото се разрушава двойнственото.

Във вишудхи чакра, неговото гърло, Шива задържа отрова, синя на цвят, затова и се нарича Нилаканта, синьо-гърления. За да спаси земята, Шива изпил отровата, която е излязва от млечния океан, когато боговете са търсили нектара на безсмъртието, амрита, задържайки отровата в гърлото си, където не може да навреди.

Тялото на Шива е намазано с пепел. Пепелта е това, което остава след като всички други елементи биват изгорени и се превръщат в едно. Тялото има 5 елемента - материя, вода, огън, въздух и пространство, но когато тялото изгаря, всичко се превръща в пепел, в един елемент или татва, това е пепелта. Символично пепелта представлява есенцията на раждането и смъртта.

Аскетизмът е характерен за Шива

Докато другите богове живеят в охолство и красиви места на небесата, Шива живее в напълно безлюдна месност - върховете на Тибет на планината Кайлаш. Другите богове са облечени в красиви одежди и носят скъпи накити, той е облечен в тигрова кожа, която символизира прана шакти, енергията. Негото украшение около врата, ръцете и кръста са змиите, които символизират пробудената кундалини шакти.

Шива е ишта девата или патронът, символът за герой на сянясите, заради неговата спосбност да бъде в перфектен душевен баланс. А никак не му е лесно да запази този баланс. Никак не е лесно да имаш разграничаване между двете очи на двойнствеността и третото око на единението, тъй катo създаването и разрушението се случват едновременно.

В традицията на Индия Шива е символ на равновесие. Той е йоги, който винаги намира баланса в живота, макар че никак не живее сред спокойна среда, за която ние всички си мечтаем. Той има навика да се обгражда с хора и животни, които са постоянно в борба помежду си. Ако вие имате духове, демони, вампири и таласъми като асистенти около вас, как може да има мир?

Семейството на Шива

Шива е женен за Парвати има двама сина, Ганеша и Картикея. Всеки член на неговото семейство си има животно за превозно средство. Любимият начин за продвижване на Шива е неговия бивол. Шакти има тигър, Ганеша има мишка, а Картикея паун. Украшенита на Шива са змии. Представете си какви фокуси и жонглиране трябва да умее Шива, за да има спокойствие в къщи сред всички тези животни. Биволът се страхува от тигъра, пауна дебне змиите, змиите дебнат мишката. В това домакинство на напрежение и тревога, Шива представлява перфектното същество, което запазва спокойствие във всяка ситуация.

Шива живял невероятно див живот сред планините, без да бъде ограничен от социални условия. Шива е символ на йога заради това че в двойствеността, в конфликта, в объркването той остава стабилен и омиротворен. Свами Сатянанда казва: “Няма спокойствие в Хималайте и няма шум в света, всичко е в умовете ви. Ако постоянните бъртвежи на ума са там, дори и в най-отдалеченото кътче на Хималайте няма да намерите спокойствието, но ако спрете бърборенето на ума, ще намерите тишината дори насред най-шумния пазар.” Шива представлява това достижение, или пурушартха.

Шива означава благоприятният, благосклонният. Той винаги желае най-правилното и най-подходящото за сътворението. Ние сме тези, които не разбираме и пропускаме възможностите, които ни се дават. И вместо да сме креативни и конструктивни, ние създаваме условности. Вместо да сме отворени и възприемчиви, ние се затваряме в нашите мисли, вярвания и идеи. И вместо да се учим и да разбираме чуждите гледни точки, ние натрапваме и натъртваме нашите собствени. Вместо да се учим как да бъдем в синхрон с живота, ние намираме щастието и силата в борбата, правейки противоположното на това, което би трябвало да правим.

Способността да познаваме и да знаем и да правим това, което трябва и което е благоприятно е силата на Шива. Веднъж предизвикали силите на тази благоприятна енергия, отдали сърцето си към тази сила, животът придобива нов смисъл. Да почитаме Шива, енергията, която е във всеки от нас, е връзката на ума ни с нашата вътрешна великодушна и изпълнена с щастие душа. Някои я наричат атма, дух, дживатма, индивидуалната душа, но според кундалини йога, това е Шива, съзнанието, което обитава сахасрара чакра. Като част от това вечно съзнание, "чит", също се нарича и вечната и изначална истина, "сат". И тъй като вечната истина и съзнанието се стремят да издигнат всеки и да го дарят със свобода, също се нарича и ананда, блаженство. Сат чит ананда.

Цитат от списание Йога, март 2006, изд. от Бихар Йога Бхарати

Превод Светла Благоева

Шива

Шивa се почита като третото божество от Тримурти, което изпълнява функцията на рушител на всичко създадено. Шива буквално означава „милостив“, но се предполага, че е бил наречен така, за да бъде омилостивен.
Името му не се среща във Ведите, смята се, че той е своеобразна трансформация в късния индуизъм на ведическия бог Рудра. Разрушението и смъртта нямат абсолютен смисъл, те са пресъздаване и преход към друга форма на живот. Това съчетание на рушене-пресъздаване в многоразлична стихия е божествена игра, която придава на Шива изключителното качество да бъде бог на танца (Натараджа), многорък и спонтанен. Шиваитите го почитат като самия създател. Обителта му, според митологичните представи, е в Хималаите. Най-популярен е с името Махадева (Великият бог), но е наричан „хилядоименният“; сред имената му са Ишвара (Повелителят, Върховният бог), Махешвара (Великият повелител), Мритюнджая (Победилият смъртта), Трямбака (Триокият), Бхагаван (Блаженият), Махакала (Великото време), Гангадхара (Който е с Ганг в косите си) и др. Три са очите на Шива, с които той вижда в миналото, настоящето и бъдещето.

Култът към Шива е многообразен, както е многолик и самият бог. Почитат го аскетите, в Пураните се разказва житието му като горски отшелник, често в иконографията се изобразява с подобаваща на „растително“ божество външност. Под името Панчананта (Петоликият) му се покланят, за да го омилостивят при болести.

Различни са аспектите, в които той се разкрива на вярващите заедно с божествените си съпруги. Всеотдайната Сати (Съществуващата, Истинната) става жена на Шива пряко волята на своя баща адития Дакши и когато той изключва Шива от боговете, на които се принася жертвоприношение, Сати моли Шива да унищожи жертвоприношението, а тя се самоизгаря в жертвения огън (с името на богинята се назовава обичая сати, доброволното самоизгаряне на вдовиците на погребалната клада на съпрузите им; обичаят е официално забранен от правителството на Махатма Ганди).