Ние хората често сме
нетърпеливи в желанията си. Искаме
всичко да се случва сега и веднага.
Такава е природата ни или поне такава
е станала, откакто все улесняваме живота
си.
Откак човек има топла
вода вкъщи, то и желанията му не са какви
да е. Вече иска кола и то хубава и евтина.
Иска престижна работа, ама и добре
платена. Иска жена, но не само красива,
а и скромна.
Е, ясно е, битието
определя съзнанието.
Ако човек живее недохранен
в Африка, единственото му желание ще е
да залъже глада. Ако е монах в Тибет, той
най-вероятно няма да има желания, а
едничкото, което ще изпитва, ще е
благодарност.
Е, ако нещо в нашия свят
не се случва сега и веднага, най-вероятно
трябва да отпадне някое обстоятелство.
Може би преди да намерим подходяща
работа, трябва първо да си изясним какво
искаме. Вселената някак винаги знае
кога му е дошло времето, от какво имаме
нужда сега и дали е необходимо да научим
още някой определен урок.
Осъзнаването на тези
неща обаче изисква определена нагласа
и готовност за промяна на мисленето, на
приемането на света около нас. И преди
да сме станали самите ние израз на
безусловната Любов, преди да започнем
да разбираме подбудите на другите, бихме
могли лекичко да повдигнем завесата и
да си зададем някои въпроси. Не е нужно
да търсите списък със специалните
въпроси. Да, има много книги, но не е ли
по-лесно да отделим време да останем
насаме със себе си и да оставим съзнанието
ни само да ни ги поднесе.
...
За къде бързаме днес?.
... С това си нетърпение само си докарваме
тревоги, стрес, гняв, болести. Добре би
било да забавим темпото, да се огледаме
и да благодарим за онова, което вече
имаме. Защо ли? За да изпитваме радост,
вяра, спокойствие и вътрешен мир, любов
към хората до нас, а после и вяра в
утрешния ден и самите нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар: