Житейският път на д-р Микао Усуи

д-р Микао Усуи

Микао Усуи се ражда на 15 август 1864

година в село Йаго, район Ямагата, префектура Гифу. Наричали го Микао, а другото му име се произнася

Гиохо или Киохо. (В Япония съществува древен обичай, съгласно който учителят

дава на своя ученик ново име, за да скъса връзката с миналото му и да започне

всичко отначало. Понякога новото си име ученикът избира сам.) Още като момче

Микао е изпратен на обучение в будистки манастир, където възниква интересът му

към целителските практики. Винаги го мъчел въпросът, защо Буда и неговите

ученици са можели да изцеляват физическите недъзи и защо тази възможност е била

загубена.

Микао Усуи бил много добър, топъл, усмихнат човек. Усмивката никога не

напускала лицето му. Съпругата му се казвала Садако, а девическата й фамилия

била Сузуки. Двамата дали на света две деца – дъщеря и син, Фуджи Усуи, който,

продължавайки делото на баща си, станал учител по Рейки. Фуджи починал през

1945 година много млад, на 39-годишна възраст. Погребан е заедно със своите

родители в Токио, в будисткия храм Сайходжи.

Микао Усуи бил необикновено талантлив и работоспособен. На Запад привикнали

да го наричат доктор, а не сенсей,

както в Япония, и Усуи действително имал степен доктор по литература. Той

притежавал задълбочени познания и в областта на медицината, психологията, теологията, изкуството на предсказанието,

Ки Ко (японската разновидност на Чи гун) и други източни бойни изкуства. В

основата на своята бъдеща система влага знанията и традициите на източната

медицина, на теорията за петте елемента и даоистките енергетически практики.

Някои от техниките, описани от Микао Усуи в ръководството му по целителско

изкуство, като поглаждане, сканиране и почукване, са техники от Ки Ко. Голямо

влияние върху бъдещата система оказва изучаването на практиките от будизма, в

частност будизма Тендай, към който отнасяли храмовете на свещената планина

Курама, и на японския езотеричен будизъм Шингон.

Храмовете в планината Курама

Изучавайки в библиотеките на Киото

древните писания, Микао Усуи все повече се убеждавал, че съществува някакъв

способ за единение с енергията на Вселената, без да са нужни дълги години на

упражнения и трудни практики. След многогодишни търсения, Микао Усуи

започва да медитира в храмовете Курама, близо до “точките на силата”. От официалните източници е известно, че свещената планина Курама се намира недалеч

от бившата столица на Япония, град Киото, и е висока повече от 518 метра.

Храмовият комплекс на Курама е създаден през 770 година по времето на Хейанкио

като страж на северната страна на столицата. Разположен е на половината от пътя

към върха на планината. Първоначално пожари нееднократно разрушавали строежите.

Централната зала за последен път е възстановена през 1971 година. Най-напред

храмът принадлежал на будистката секта Тендай, но от 1949 година насам той е

основно светилище на новосформираната секта Курама – Кокио.

Микао Усуи преминава през шиу-гио 

Планината Курама е покрита с вековни кедри, опасана е с древни храмови

постройки. В нея има множество свети източници и общата й енергетика е изключително висока. В такива условия наред с многото

духовни практики Микао Усуи преминава през “шиу

гио” – мощен триседмичен обред на очистване. По време на последнатамедитация постига своята цел – сатори,

и влиза в съприкосновение с мощна духовна енергия, която нарича Рейки. Той

открива, че крайната цел на живота му е „Аншин Ритсумей“ – състояние, изпълнено

със спокойствие на ума и осъзнаване на мисията в живота, дадена му от Бога. По

такъв начин работата над новата система следвала логическия си завършек. Това

се случило приблизително през 1914 година.

Франк Арджава Петер разказва за свещеното място следното.

Планината Курама, където д-р Усуи получава своето просветление за Рейки, е

разположена на север от Киото. От векове тя е известна като твърде благоприятно

място, като енергетична точка. В планината Курума се намира древният будистки

храм, който пряко се свързва с Рейки и е част от така наречената секта “Микио”,

която е в корените на тибетския будизъм.

Храмът е създаден през 770 година. През своята 1200-годишна история е горял

осем пъти, тъй като японските кули и храмове и досега се строят от дърво

(Огънят на Рейки), и веднъж е потопен.

Храмов комплекс в Курама

В края на 1974 година към него е изграден огромен воден резервоар за борба с

възможните в бъдеще пожари. Зданията на храмовия комплекс в Курама са част от

“Националната съкровищница”....

Много японски императори често идвали тук да се молят и на служещите в храма

било наредено да пазят свещената планина и нейните гори неприкосновени. Самата

планина е духовен символ на храмовия комплекс в Курума.

Основен постулат на философията на храма в Курума е Сонтен, което се превежда като “Вселенска енергия на живота”,

считана за източник на цялото мироздание, за абсолютна истина и стои по-високо

от различията между всички религии. Тя пронизва цялата Вселена и, разбира се,

човечеството. Сонтен се представя на Земята в три основни проявления: любов, светлина и сила. Като че ли е

създаден от това триединство, но всеки от трите компонента е напълно

самодостатъчен.

Любовта съответства на Луната. Светлината съответства на Слънцето. Силата се

символизира от Земята. Триединството (любов, светлина, сила) формира Сонтен. Името Сонтен ни е

известно също като мантра на Мастер символа на Рейки.

Философията на Курама ни учи на три основни направления в живота, приемани

както във вътрешния, така и във външния свят.

Първо, човек да не прави и да не

говори нищо лошо и да работи над себе си. Тоест, да не прави нищо пагубно за

своето тяло, за ума и за сърцето си.

Второ, да бъдем честни и да работим

за благото на човечеството.

Трето, да се потопим във Вселенската

енергия на живота и да се доверяваме на този източник безусловно.

Ако повечето хора живеят съгласно тези указания, великата светлина ще се

разпространи по целия свят.

От древни времена съществуват два способа за опознаване философията на

Вселенската енергия на живота на храма в Курама. Единият е участието в

религиозни церемонии на това място, а другият включва посвещение от главния настоятел на храма. Всеки човек, независимо

от убежденията, религията и националността си, може да бъде посветен в тайната

доктрина на храма в Курама, при условие че е готов да отдаде цялата си енергия

за духовно израстване. При това не е необходимо да се отрече от религията,

която изповядва. Вселенската енергия на живота ви зарежда със сила, озарение и

светлина, независимо от това, какъв път ще следвате. Всички символи, използвани

сега в Рейки, могат да се намерят на стените на кулите и храмовете на планината

Курама.

В края на своите търсения Микао Усуи се връща у дома, за да подобри живота

на семейството си и на практика да изпробва новата система. Предстоят му обаче седем години работа, за да докаже

жизнеспособността и безвредността на Рейки, работейки с болни хора. Микао Усуи

представя своите наблюдения и историите на заболяванията на пациентите си на правителството. Получил пълно

одобрение, заминава за Токио и през 1922 година там открива своя школа. През

април същата година основава духовното общество на целителите, работещи по

системата за естествено изцеление посредством полагане на ръцете “Усуи Шики

Рейки Риохо”. Негов пръв президент става самият Микао Усуи. В Токио, в Аояма, в

Хараджуки се откриват клиники на Рейки и центрове на новата школа.

На 1 септември рано следобед силно земетресение разрушава Токио и Йокохама.

Силата на трусовете достига 7,9 бала по скалата на Рихтер. Епицентърът на

земетресението е на 50 мили от Токио. По официални данни това стихийно

бедствие, най-голямото в цялата история на Япония, отнема 14 000 живота.

Повечето от хората загиват в пожарите, бързо разпространяващи се сред дървените

постройки. Хиляди са осакатени и без покрив. Изпълнен със скръб по загиналите, Микао Усуи призовава цялото свое

общество на помощ на останалите живи, лично превръщайки се в пример за

милосърдие. Фотографиите, направени преди 76 години от Август Кенгелбахер, ярко

показват в какви условия са работили Микао Усуи и неговите последователи за

спасяване на хората. Този самоотвержен труд носи на Микао Усуи и на неговия

метод за изцеление Рейки широка известност

в цяла Япония.

Популярността на Усуи и неговата система нараствала с всеки изминат ден.

Страта клиника вече не можела да побере всички желаещи. Затова през февруари

1925 година той построява нова в Накано. По това време вече работят около

четиридесет школи по Рейки. Нямало кога да се почива, Микао Усуи през цялото

време пътувал, навсякъде го чакали хора. При едно такова пътуване в град

Фукуяма сърцето на Учителя не издържало на натоварването. Понасяйки няколко

сърдечни пристъпа, Микао Усуи почива на

9 март 1926 година на 62 години. Даже в навечерието на смъртта си той

продължавал да преподава своята система.

Микао Усуи имал много ученици, шестнадесет от тях той посвещава в ранг учители по системата. На своите

последователи завещава мисълта, че Рейки

е пътят на състраданието и мъдростта, пътят за достигане на щастие и хармония.

Духовната насоченост на системата той предава в своите наставления, които

всички ученици преписвали на занятията по калиграфия, а така също и при

четенето на духовната поезия Вак.

Из „Системата на Усуи за

естествено изцелиние“ от Н. А. Балановская